КЪЩАТА НА ДИМИТЪР ЛАСКАРИДИС
Непрекъснатост на време, памет и присъствие
Къщата на Димитър Ласкаридис стои като свидетел на времето — не като възстановен образ на миналото, а като живо пространство, в което животът никога не е прекъсвал. Издигната през XVIII–XIX век и запазена в едно и също семейство в продължение на шест поколения, тя остава дом, в който паметта не е експонат, а наследство.
Непрекъснатост
От 1876 г. къщата е законна собственост на семейство Ласкаридис — собственици на даляни, търговци на риба и лодкостроители — удостоверено с нотариален акт от времето на султан Абдул Хамид II. Историята на къщата е неотделима от историята на семейството: както собствеността, така и функцията ѝ са останали непроменени. Съхранена е не реконструкцията на миналото, а неговата жива непрекъснатост, пренесена през поколенията.
Архитектурно наследство
Разположена в историческия център на Созопол, къщата е признат архитектурен паметник на културата. Нейната стойност се крие в сдържаността и запазеността, а не в трансформацията.
Двуетажната структура с каменен сутерен и изнесена югозападна фасада, поддържана от резбовани дървени колони, носи духа на възрожденската архитектура, естествено вписан в градската тъкан.
Под къщата
Под къщата времето се разгръща в дълбочина. Тук се намират археологическите останки на Старата митрополия — най-големият и най-представителен храм на средновековен Созопол, функционирал в периода от X до XVII век. Олтарните останки на базиликата днес съществуват в пространството на Художествена галерия LASKARIDI — място, където сакралното присъствие остава живо.
Средновековният храм е изграден върху по-дълбоки културни пластове: късноантичен слой от IV–VI век, датиран чрез монетни находки на римски императори, както и елинистически следи — монети на Аполония от IV–III век пр. Хр. През вековете тук се е оформил цялостен култов комплекс, включващ антично светилище, раннохристиянска базилика и по-късно изградена средновековна църква — използвани непрекъснато от древността до съвременността.
Къшата днес
Днес Къщата на Димитър Ласкаридис продължава да съществува едновременно като семеен дом и културно пространство. Историята, архитектурата и съвременното присъствие не се противопоставят, а съжителстват. Това е място, в което времето не е прекъснато, а продължава.
